Публикации » От мен » Печатни медии
Крискотизираният слух е глух за камертона на "Декамерон"-а
[28 Септември 2017]
Грешката с "ДекамерТон" на напористата читателка от времето на соца всъщност е вярна. Защото произведението на Бокачо даде тон, с който дълги векове се изобличаваше лицемерието на потъналото в разврат общество. Днес лицемерие дори не е нужно - разюздаността не само е на показ, но и преспокойно се натрапва на подрастващите като пример за подражание. И да звъни камертонът на "Декамерон", няма кой да го чуе - родителите са се наострили срещу великия флорентинец, докато певци еднодневки им покваряват децата под носа. А може би под очите и ушите им.
Крискотизираният слух е глух за камертона на „Декамерон”-а
Произведение като "Декамерон" може
да те разсмее и без да си го чел. Някога беше много забавна случката с наперена
читателка, която влиза в книжарница и иска да си купи "ДекамерТон".
Не може Сульо и Пульо да е накиприл секцията си "Верея" или
"Траяна" с тази книга, а само в нейната да липсва. Това, че е без
връзки и не й продават под рафта, не означава, че не е ценителка. В наши дни на
смях ни избива подписката на родители и дори учени срещу преподаването на "Декамерон"
в осми клас. Това прочуто произведение на Ренесанса било чисто порно и имало
деморализиращ ефект върху подрастващите.
Донякъде реакциите срещу родителския
протест си приличат с отношението към част от решенията на СЕМ. Например към
санкционирането преди време на една медия заради песента "Видимо
доволни" на Криско и Мария Илиева. Дежурните критикари, които с повод и
без повод изстрелват сакралния въпрос защо регулаторът спи, този път не само го
упрекнаха в точно противоположното - че е буден, но и го обвиниха в цензура. Не
сме Северна Корея, та да се спират песни, възкликна известен продуцент. На
когото не просто не му е ясно, но който навярно не иска и да знае, че СЕМ няма
право да сваля от ефира песни или филми, нито пък да санкционира пошлост. Може
да глобява за неподходящо за деца съдържание, и то излъчвано във време, в което
се предполага, че те гледат или слушат, т.е. преди 23 часа, и той стори точно
това. В случая с "Видимо доволни" песента не само беше пусната посред
бял ден, но и съответната телевизия беше преценила, че е удачно да поздрави с
нея... шестокласници. Глобата беше съвсем мъничка капка противоотрова в
огромното море на простащината, но дори и тя подразни противниците на каквито и
да е правила, сякаш беше застрашаваща живота им свръхдоза.
Та и към родителския протест срещу
"Декамерон" реакциите са сходни. Нима не знаят, че над половината,
понякога дори и до 90 на сто от световния трафик в интернет, до който децата им
имат непрекъснат достъп, се прави от порно, та са се захванали да упрекват в
порнография тъкмо произведението на Джовани Бокачо? Не са ли далеч
по-притеснителни днешните изцепки на Гери-Никол и Сузанита в сравнение с
литературния шедьовър от хиляда триста и някоя си година? В този дух са
повечето коментари.
Прилики има, но само донякъде, колкото
да се разбере, че разликите са далеч по-сериозни. При това сходствата са не
между "Декамерон" и сегашните пошли клипове, а в реакциите срещу тях.
А различията, и то огромни, са между самите произведения. Стоте новели в
сборника на Бокачо не са порно. В някои от тях присъствието на еротични
елементи е силно, но авторовата задача не е да наложи сексуалната разюзданост
като модел на поведение, а да осмее и с това да отхвърли покритата с лицемерие
поквара в тогавашното общество, особено в средите на духовенството. Докато в
днешната крискотизирана действителност развратът не само не се порицава, но и
се лансира като пример за подражание.
И това не са празни думи. Наскоро СЕМ
осъществи тематично наблюдение на 15 радио- и телевизионни програми със
специализиран музикален профил. Това са предпочитаните от подрастващите
програми. В съвсем малка част от медиите не е констатирано проблемно
съдържание. В повечето обаче преобладават клипове с откровено сексуални
елементи, стигащи чак до порно. Жената е представена най-вече като обект на
желание и страст, като предмет само за удоволствие. Фигурата й се кълчи и
самопредлага, тялото й, често мокро, се извива в недвусмислени движения от
"игри за напреднали". Клиповете съдържат хомосексуални и групови
сцени на разврат, демонстрира се употребата на алкохол и наркотици, показват се
пури и наргилета, размахват се оръжия.
Странно и даже парадоксално е, че при
налагане на санкции музикалният бизнес често прави успешен пиар на гърба на
СЕМ. Интересът към неподходящата за деца песен нараства и глобата всъщност
увеличава приходите на музикалната индустрия. Което показва не само ниското
ниво на саморегулацията у нас, но и че средата не поощрява действията,
включително и санкционните, в подкрепа на добрия вкус, в защита на правото на
публиката на достъп до качествен и стойностен продукт.
Грешката с "ДекамерТон" на
напористата читателка от времето на соца всъщност е вярна. Защото
произведението на Бокачо даде тон, с който дълги векове се изобличаваше
лицемерието на потъналото в разврат общество. Днес лицемерие дори не е нужно -
разюздаността не само е на показ, но и преспокойно се натрапва на подрастващите
като пример за подражание. И да звъни камертонът на "Декамерон", няма
кой да го чуе - родителите са се наострили срещу великия флорентинец, докато
певци еднодневки им покваряват децата под носа. А може би под очите и ушите им.
28 септември 2017 г., в. „Дума”